Слънцето грееше топло и весело от синйото небе. Снега се топеше. Из полету се виждъха кафяви петна земя белееха си преспи и се издигъше пара. На едно дърво беше кацнъла врана. Тя чистеше перата си и лъщеше като въглен. На вред шуртяхъ поточита и блестяхъ локвички.

 Язовеца легна в мекъта пръст на сипея които се намираше наблизу. Слънчевите лъчи го накараха да изпъшка от одуволствие. Той щеше да задреме но от върхъ  на сипея се таркулна камаче.

 Язовеца трепна и погледна нагоре.

 Идваше лесица. В устата си носеше яребица. Червения и кожух лъщеше на сутрешеното слънце. Пухкавата и опашка се влачеше след нея. Тънка и дълга като змия лисицата бързаше да изяде плячката си. 

 Очите на язовеца светнаха като зилени камачета. Козината му настрахна.