childhood-inspiration-hands-children-holding-toy-plane-have-dreams-wants-be-pilot-vintage-filter-effect_1484-770

На крилете на мечтите

   Илюстрация: Боряна Неделчева, 5. клас ОУ “Александър Георгиев – Коджакафалията”

   Поетичните таланти на ОУ „Александър Георгиев – Коджакафалията“ бяха високо оценени в Регионалния конкурс за детска поезия „Моята мечта“. Анислава Касърова от 2. клас е победител в първа възрастова група (7-8 г.), петокласникът Александър Димитров завоюва второто място в трета възрастова група (11-12 г.), а второкласничката Дея Панайотова печели поощрителна награда. Публикуваме с гордост техните творби:

Моята мечта

Дете съм, но съм и мечта голяма –
сбъдната на моята мила мама.
И защото мечтите се сбъдват,
мечтая и аз от сърце
балерина голяма да стана
и с телце, и ръце
да танцувам засмяна.
Да бъда на сцена,
красота да създавам
и в танца влюбена,
аз радост на всички да подарявам.
Стъпките да усвоя и
под светлините да блестя,
моята мечта голяма
е прима балерина аз да стана!

Анислава Касърова, 2. клас ОУ “Александър Георгиев – Коджакафалията”

Имам аз една мечта
като приказка една.
Да съм здрава, аз мечтая
и коронавирус не желая.
Искам аз да скачам и да пея,
да лудея и щурея.
В училище с приятели добри
да се уча и играя до зори.

Дея Панайотова, 2. клас ОУ “Александър Георгиев – Коджакафалията”

Имам аз една мечта голяма,
голяма, колкото обичам мама!
Искам моята планета да е чиста,
искам и водата да е бистра.
Искам въздухът да бъде свеж,
а небето в синьо да не е копнеж!
Искам глад да няма по Земята,
в топли домове да са децата.
Искам да живеем без война,
в този свят да има доброта.
Ей това е моята мечта голяма,
да е здрава нашата планета - МАМА,
и тогава ще сме здрави всички,
и деца, и птички, и тревички.

 Александър Димитров, 5. клас ОУ “Александър Георгиев – Коджакафалията”

illustration of a girl flying on mat on a white

Моята мечта

***

Пухкавите облаци свалях от небето,

а те мигновено в мечти се превръщаха.

Какво ли ще се случи с тях?

Ще се сбъднат ли,

щом стоя сама…?

Мечтите като дъжд капеха къщите

и неудържимо изтичаха през моите пръсти…

Как да ги спра…?

Untitled2

Честит 8 март!

Светът празнува Деня на жената – благопожелания и поздрави изпълват пространството в израз на уважение и преклонение към нежната половина на човечеството. Но и най-красивите и най-шлифовани фрази не могат да накарат една жена да се почувства така специална и ценена, както могат думите, изпълнени с обич и възхищение, на нейното дете. Най-искрения и истински поздрав към своята майка днес отправя един бъдещ поет – Иван Савов.  

С дълга коса, сини очи тя ще ви впечатли.
Впечатли, не – напрово ще ви изуми.
Красота неописуема,
умнота безмилостна,
във всеки миг вярно отговаря,
щастлив съм да я наричам мама.

Иван Савов

5 Б клас, ОУ "А. Г.- Коджакафалията"

Untitled-1

Логиката на живота

   Ранима и нежна душа на поет и в същото време решителна, целеустремена и смела – представям ви Ема Ненова. Малка поетеса, в чиито стихове откриваме мъдростта на дете, надраснало многократно възрастта си. Своето разбиране за света и логиката на живота Ема разказва в красива рима.

Име: Ема Ненова

Любима книга: „Хари Потър и стаята на тайните“,  много обичам поредицата за Хари Потър и жанра фентъзи. 

Любим предмет в училище: Литературата, защото обичам да пиша стихотворения и да чета. Обичам също рисуването и математиката.

Любима храна: сладолед

За себе си иска да разкаже: От 3 години танцувам балет, също така започнах да пиша своя книга.

Нещо, което винаги я разсмива: Видеа с животни, които правят смешни неща.

Своя красив автопортрет Ема нарисува с помощта на преподавателя си по изобразително изкуство в ОУ „А. Г. – Коджакафалията“ – Николай Петров.

Логиката на живота

Нашата вселена е джунгла голяма,
в нея всъщност логика няма.
Малко объркан и луд е светът,
но сякаш това е редът.

Вписваш се, защото си различен,
дори животът да е критичен,
обичай своята индивидуалност
в тази странна и объркана
реалност.

Ти никога не се предавай,
от неуспехите не се натъжавай,
с хората внимавай
и от къде си почнал, не забравяй.

Този свят е тъй нелеп,
понякога дори свиреп,
но разбирам го аз,
той е объркан като нас.
Аз-детето на морето

В безкрайна синя пустиня,
в дълбока синя мъгла
живея аз - детето на морето.

С мисли дълбоки,
с душа разпиляна,
морето ме зове.
Аз стоя и мечтая
за лято, за весели дни,
за щастие и много игри.

Песента на морето ме следва.
Песента на морето ме чака.
До следващото лято.
timon-studler-BIk2ANMmNz4-unsplash

Моите приятели

Днес ви представям Ивайло Вавов, все още малко момче, но с големи мечти и много приятели. Въпреки крехката си възраст Ивайло е вече човек, който застава зад думата си и постъпва винаги по съвест. И това не е никак случайно – един от интересните факти за него е, че има роднина, участвал в четата на Христо Ботев, а както знаем, кръвта вода не става.

Визитка

Име: Ивайло Вавов

Възраст: 11 години

Любима книга: „Сметището“, интересна е и в любимия ми жанр.

Любима храна: Сандвичи и пица, много обичам люто.

За себе си иска да разкаже: Това, което искам да разкажа за себе си, е, че имам роднина, който е бил от четата на Христо Ботев, и съм много горд от този факт.

Нещо, което винаги го разсмива: Моите приятели. Те могат да ми повдигнат настроението винаги. За мен те са най-готините. Забавна е и играта „Зъбче“, в която един човек трябва да разсмее определен брой други.

 

Моите приятели

Ивайло Вавов, 5Б клас

    За мен приятелството е нещо много важно. Трудно се намират истински приятели, но трудно се и губят. Моите истински приятели са Нат, Ванката, Тонито, Филяка, Митко, Радо, Валката, Сами и още много други, но няма да ги изброя всичките. Те са мои приятели, защото имаме общи интереси, подобен начин на мислене, обичаме да излизаме, да се веселим и да обсъждаме всичко, което ни хрумва, заедно. Ще се опитам да ги опиша, но думите едва ли ще ми стигнат, за да кажа колко готини са те. 
    Нат е супер печена, забавна, дружелюбна и е добър рисувател.
Ванката е свеж каратист, наполовина руснак, наполовина перничанин, така че не му давайте да кара превозни средства.
Филяка е много забавен. С него сме в един клас вече пета поредна година. Той винаги ме разсмива с неговите щуротии.
Митака е най-високият петокласник, когото познавам. По-добре не играйте баскетбол с него, откажете се сега.
Радо е много умен и забавен. Най-обичам, когато ме нарича “ Ивчоооо “.
Тонито е човекът с много IQ. Също много интересна персона и много добър приятел и слушател. Валката е много луд, забавен и може да ти отнесе главата, но само без да иска.
И на последно място, но не по важност е “ Ей, готиният” – Самито. Адски печен човек, който е добър тротинеткаджия.
    Това са моите страхотни приятели. Те за мен са най-важни. Бих им доверил всичко!

svetyt

Светът, който сътворих

Какъв би бил светът, ако беше в ръцете на децата? На този въпрос отговарят днес учениците от пети клас и със сигурност отварят много поводи за размисъл.
За какво мечтаят и къде мечтите им се сблъскват с реалността? Дали в техните разкази се крие бъдещето на реален свят и какво ни вещае то – разберете сами…

Андрея Атанасова

5 А клас, ОУ "А. Г. - Коджакафалията"

Всеки ден се връщам уморена от училище и просто искам да се откъсна за малко от ежедневието и реалния живот, но не е никак лесно.

На десетия ми рожден ден ми подариха един фотоапарат. Първоначално не ми направи впечатление, но един ден ми остана време и реших да снимам нещо навън. Излязох и отидох на оживено място, където беше пълно с хора. Както си снимах, се случи нещо неочаквано – сякаш апаратът прочете мислите ми, че мечтая да се откъсна от реалността.

Изведнъж се пренесох на място, което изглеждаше като рай – имаше толкова много цветя и зеленина, около мен обикаляха свободно зайчета, елени, сърнички и всякакви видове красиви птички, но когато се доближиш до тях, сякаш някакво магнитно поле не ти позволява да ги докоснеш. Но дори само да ги виждам, за мен беше рай.

Реших да се разходя и неусетно стигнах до една тъмна улица. Тръгнах по нея и сякаш попаднах в ад – всичко беше унищожено. 

За разлика от първоначалния рай, в който попаднах, тук имаше хора. Те бяха построили огромни сгради и заводи, от които излизаше мръсотия и дим.

​Изведнъж пред мен изскочи един човек, който ми каза да изтрия всичките си снимки на фотоапарата, защото сниманите хора могат да излязат от него като 3D фигури, които да се превърнат в истински хора и да погубят чудния свят.

Реших, че ако много бързо изляза, ще го спася. Но първо попитах защо намеренията на хората са лоши. Човекът ме погледна и ми каза, че това е модел на реалния свят и много скоро ще се погуби, а обитателите му няма да има къде да отидат и ще превземат красивия свят.

Благодарих му и бързо започнах да мисля как да изляза и като с магия пред мен изскочи един портал. Престраших се, влязох и бях отново в реалния свят.

Осъзнах, че ние хората вредим на света и аз не мога да спра това. Натъжена от глупавите постъпки на човеците, изтрих всички снимки на красивия свят.

Иван Савов

5 Б клас, ОУ "А. Г. - Коджакафалията"

Веднъж, както си вървях по улицата, намерих странни очила. Реших да ги пробвам. Сложих ги и не забелязах нищо интересно, но точно в този миг огладнях. Помислих си за един хубав дюнер със самурайски сос и точно тогава го видях в ръката си. Осъзнах, че очилата материализират това, за което си мисля, и с тяхна помощ мога да създам цял един нов свят.

Първото нещо, което ще изобретя, са шлемове, с които децата ще си научават всички уроци за 5 секунди, защото смятам, че им трябва много повече свободно време за игра.

Следващото нещо, което ще направя, е риба-щраус, защото щраусите са много бързи на сушата, а като добавим и една риба, ще станат много бързи и във водата. Ще можем да ги яздим и да се придвижваме навсякъде бързо.

Ще създам обитателите, като си мисля за по две мои любими неща и ги съчетавам в едно. Например ще съчетая дюнер с куче и ще се получи „дюче“.

С тези очила аз мога да направя света като Fortnite или Overwatch, ще има много различни видове оръжия, сили, костюми и др.

Хората от реалния свят вършат ужасни неща за климата и планетата. Те се избиват помежду си, пускат ядрени бомби, отравят животните и извършат много злини. Искам моят свят да се притече на помощ, искам с тези очила да върна загиналите хора, да махна отровата от животните и да оправя кратерите от всички бомби… да накарам хората да спрат да се бият, да си помагат.

Радослав Иванов

5 Б клас, ОУ "А. Г. - Коджакафалията"

В лятото на 2019 г., докато се разхождах в парка, се натъкнах на странна машина, голяма горе-долу колкото таблет. Веднага щом я взех в ръцете си, разбрах, че това не е обикновен апарат. Започнах да го разглеждам и установих, че с него мога да създам свой собствен свят.

Първото нещо, което реших да създам, бяха големи градове с красиви сгради, в които да живеят хора. Създадох също животни, лунапаркове, аквапаркове и много други атракции. Исках моят свят да бъде много красив и забавен за хората.

Апаратът създаде хората от светлината на слънцето. Те имаха разнообразен външен вид – ниски, високи, светли, тъмни, но въпреки външните различия всички бяха дружелюбни и си помагаха един на друг по всяко време.

Един ден имаше пълнолуние и границите между реалния и новия свят станаха много тънки. Хората от реалния свят не можеха да влизат в новия, но вече можеха да го виждат. Те много завидяха на обитателите му за красотата и хармонията, в която живеят.

В един момент обаче новият свят им помогна да осъзнаят, че сами са си виновни за това как изглежда реалният свят, защото не го пазят и много малка част от тях си помагат един на друг.
Реалният свят е застрашен от собствените си обитатели. Хората всеки ден вършат неща, които застрашават тяхното съществуване. Живелите на новият свят решиха да помогнат на хората да започнат да взимат разумни решения и да спасят сами света си.

Александър Георгиев

5 Б клас, ОУ "А. Г. - Коджакафалията"

Беше вечер, а аз бях при баба. Тя ме помоли да отида на тавана и да й донеса нещо оттам. Веднага се съгласих и тръгнах. Когато се качих, ме обзе малко страх, но трябваше да помогна на баба. Видях един стар гардероб  и реших да го отворя. Учудих се, че вътре имаше някаква машина с много бутони и лампи, които светеха в различни цветове.

Какво ли е това, помисли си аз, когато някакъв глас се чу от нищото.

– Здравей, Алекс! Този апарат е само за добри хора, дава им възможност да сътворят нов свят по свой модел и желание. Не се страхувай – продължаваше да говори гласът.

Набързо се съвзех. Натиснах копчето, на което пишеше „Старт“, и се появи прекрасно място. Синьо небе с бели пухкави облаци, слънце, топлещо земята, птици, пеещи в небето, чист въздух, изпълващ дробовете.

Нима това е възможно, помислих си аз, но се сетих за гласа, който ми казваше какво мога да направя. Тогава се появиха жителите на това място – хора като нас, но ведри, весели, усмихнати, сякаш не ходеха по земята. Правеха всичко с лекота и удоволствие. Навсякъде се усещаше позитивна енергия. Нямаше автомобили, замърсяващи въздуха, заводи, бълващи пушек. Реших, че трябва да ги срещна с хората от моя свят, за да покажат как са постигнали тази хармония и красота.

Осъзнах, че реалният свят е застрашен от собствените си жители. Всеки ден замърсяваме въздуха, водата и почвата. Но вече имах надежда, че новите ми приятели ще ни покажат как да се променим и да опазим нашата планета.

Филип Червеняков

5 Б клас, ОУ "А. Г. - Коджакафалията"

Един ден ми беше много скучно. Намерих приложение, в което мога да създавам мои собствени светове. Можех да създам къщи, мостове, пътища, пещери, планини, реки, замъци и много други неща. Това ставаше с множество команди от телефона или компютъра. Те се изпълняваха в определен порядък, за да се получи конкретно изображение.
Първото нещо, което създадох, беше една огромна крепост. Тя беше изградена от камък. В нея имаше много различни сгради с помещения в тях. Направих всичко това, за да има къде да живеят обитателите на новия свят, които вече планирах да създам.
След това създадох роботи, притежаващи човешки качества. Те можеха да мислят и да изпитват чувства и емоции. Реших такива да са обитателите на моя свят, защото исках творението ми да бъде различно от реалността. Създадох тези роботи с помощта на моето въображение, използвайки всички възможности, които ми даваше приложението, което открих. Тези нови същества на пръв поглед приличаха на хора. Разликата беше, че са метални, с лампички по тях.

Те можеха да се телепортират за части от секундата и да вършат много работа за малко време, без да се изморяват. Всички роботи бяха добри един към друг, обичаха се и си помагаха.
Когато заспах, сънувах как двата свята се срещат. Хора и роботи обитаваха едно и също пространство – реалния свят. Роботите видяха как без да разбират, хората са на път да унищожат природата и съществуването си. Тогава моите метални същества помогнаха на човеците с личен пример. Показаха им какво е живот без омраза, без злини, без завист, без грубо отношение – какъвто беше техният.
По този начин металните роботи помогнаха на хората от плът и кръв да се замислят как да спасят света си, с любов.

Данаил Михов

5 Б клас, ОУ "А. Г. - Коджакафалията"

Прибирах се след училище и в автобуса открих слънчеви очила. Попитах останалите пътници дали са на някого от тях, но никой не отговори положително. Реших да ги взема и да ги покажа на родителите си, те да преценят какво да направят с тях.

Прибрах се у дома, където ме очакваше бележка “Ще закъснеем с татко ти. Оправи се, има вечеря в хладилника. Мама’’. Имаше още час до вечерята и реших да си сложа очилата. Изведнъж всичко се замъгли и изгубих баланс. Не можех да си махна очилата, не можех и да се ориентирам къде съм. След около минута видях бледо сияние, приличащо на планета, около което имаше меню като на компютърен дисплей, където пишеше: “Животни”, “Растения”, “Градове”.

След още малко време вече виждах всичко ясно и осъзнах, че съм в нещо като симулатор, с който можеш да си направиш собствен свят. Реших да започна с растенията, защото са важни за оцеляването на земните твари.

Не знаех как да избера менюто, затова си мърдах главата и ръцете, но не постигах нищо. Накрая извиках “РАСТЕНИЯ” и менюто се смени. Излязоха още неща: “дървета”, “трева”, ”билки”, “цветя”, “храсти”.  За около 2 минути покрих планетата с растителност.

 След това, въпреки че не беше в менюто, извиках “МОРЕТА”, но нищо не се появи. За това пробвах с  “ВОДНИ БАСЕЙНИ” и излезе менюто, което очаквах. Сложих на много места вода като реки, морета, потоци, езера, дори океан. Вече с планета с растителност и морета реших, че времето на животните дошло. Извиках имената на различните видове животни, които поставих на подходящите им места. Животът вече беше факт, обаче липсваха хората. Избрах менюто “Градове” и сътворих големи градове, но в ограничен брой,  за да не пречат на природата. Моите градове имаха много атракции и магазини с безплатни неща, защото избрах всичко да е неограничено. Хората вече не умираха.

Сътворението със слово беше лесно и реших да продължа към външния вид на хората. Създадох леки, красиви официални униформи, които не ограничаваха движението по никакъв начин, а специалните платовете придаваха най-добрата температура на тялото. Моите жители бяха усмихнати, приветливи и честни, решаваха споровете без насилие и се уважаваха помежду си.

Най-сетне си махнах очилата и се навечерях, след което заспах доволен от играта със симулатора. На другия ден в мазето на блока ни открих странна машина и натиснах ръчката до нея. Изведнъж се озовах на различно място. С учудване осъзнах, че това е моят свят. След малко телефонът ми извибрира и видях новината, че реалният свят е погълнат от смог заради експлодирала фабрика за химикали. Направих няколко машини за пътешествия между световете и повиках хората от моята планета да приготвят материали и да построят пречиствателни станции в реалния свят. С тяхна помощ смогът се пречисти и живеенето в реалния свят стана възможно отново. Хората от моя свят обясниха на жителите на Земята да не използват толкова фабрики и да поддържат баланс в промишлената дейност и съхраняват природата.

631559-PO9A41

Помисли и отгатни

Порция загадки ни поднасят днес учениците от 5. клас в ОУ „А. Г. – Коджакафалията“. Техните гатанки, свързани с учебния материал по български и литература, ще ви накарат да се замислите, да се усмихнете и да забравите за малко сивото ежедневие.

 

Я кажи ми ти сега
къде се говори за
богове и чудеса?
Емил Киров
5 А клас
От малки ги учим,
до големи ги знаем.
С тях ние говорим,
може и с тях да играем.
Андрея Атанасова
5 А клас
Лятото с корона,
красива и зелена.
Зимата му пада
и побелява.
Антонио Ковачев
5 А клас
Звуци звънко подредил,
срички точно натъкмил,
сладки думички подбрал,
изречения създал.
В чуден ред ги той строил,
с точки и тирета ги сприятелил.
Що е то?
Мишел Дюлгерова
5 А клас
Овално е, а вътре е невидимо.
Но в тази пустота има малко слънчице,
от което беззащитно същество
ражда се.
Натали Рибарева
5 А клас
Силно слънце пече,
хората идват на море. Нивата се бере,
дълъг слънчоглед расте.
Що е то?
Румен Първанов
5 А клас
С тях изречения образуваме,
без тях не можем да общуваме.
Димитър Желев
5 А клас
Красива е тя,
макар да носи лека тъга.
Меки килимчета стеле
с много цветове.
Що е то?
Иван Павлов
5 А клас
Оцветява тя небето,
но няма я в морето.
Обича да сияе,
но не обича да играе.
Що е то?
Александър Жеков
5 А клас
Те са части на речта,
правят думите богати и красиви.
Откриваме ги със въпросите:
Какъв? Каква? Какво? Какви?
Николай Костов
5 А клас
Не падат листата,
греят цветята.
Слънцето се смее,
детето веселее.
Лястовичка чернокрила завръща се от юг,
щъркел носи весел звук.
Що е то?
Кирила Иванова
5 Б клас
Сутрин смело се подава.
През деня топлина и светлина дарява.
Вечер кротко отива да си ляга.
Що е то?
Филип Червеняков
5 Б клас
То е жълто,
цялото гори
и студения лед топи.
Що е то?
Филип Червеняков
5 Б клас
Не е перо, а гали.
Не е бръснач, а реже.
Не е скъпо, но е безценно.
Не е мрежа, а те връзва.
Що е то?
Данаил Михов
5 Б клас
От него според митовете произлязъл е светът. Кокошка го снесе
и после се яде.
Що е то?
Антонио Митков
5 Б клас
Понякога лети,
понякога пълзи
и винаги ни сочи
със стрелки.
Що е то?
Александър Манолов
5 Б клас
Бели пчели,
отвисоко прелетели.
Слънце ги напекло
и умрели.
Що е то?
Полина Колаксъзова
5 Б клас
То лети, но не е птица,
сякаш излита със крила
и не мога да го уловя.
Що е то?
Стела Йорданова
5 А клас
Ето я Земята,
има тя сестра.
Как се нарича?
Нарича се....
Даниил Станченко
5 А клас
След порой се появява,
настроението оправя.
Седемцветна красота,
нарича се...
Ема Ненова
5 Б клас
Кара водата да сменя цвета и твърдината,
а децата да слагат палтата.
Що е то?
Кристина Белчева
5 Б клас
Untitled-1

Малко птиче, родено да лети високо. Запознайте се с Кирила!

      Запознайте се с Кирила Иванова, малка поетеса и художничка с богато въображение и талант да твори с думи, която няма как да ви остави безразлични.

Име: Кирила Иванова

Възраст: 11 години

Любима книга: „Дневникът на един Дръндьо“

Любим предмет в училище: математика

Любима храна: суши с пиле или сьомга

За себе си иска да разкаже: Oт 6-годишна пиша стихотворения и етюди и ми харесва. Имам собствена книга. Обичам също да рисувам, да гледам футбол и съм от „Ювентус“. Знам, че звучи странно за момиче да гледа футбол, но ми харесва.

Нещо, което винаги я разсмива: Когато бях малка гледах с един мой приятел страшно клипче, в което се разказваше за един кит, който яде деца. И двамата ни хвана страх и се въоръжихме с мечове, пистолети и бухалки. Разбира се, всички те бяха играчки. Мама ни снима, докато обикаляхме из стаите. Всеки път, когато гледам снимките, се разплаквам от смях.

     Любимият предмет на Кирила е математиката, но със сигурност очакваме много от нея и по български език и литература , защото тя вече е доказала, че може да твори с думи. Уверете се сами!

***
Високо в небето са орлите
под тях соколите летят
и аз уплашената малка птица
събирам сили да съм там.
Солници
Заградиха морето зад брега. Красивата гора изсъхна. Завиха чайките с бяла пелена.
Не чувам гласовете им – изсъхнаха.
Нощ
Тъмно е небето.
Децата – малките звездички са слезли у дома.
Нощта рисува с бялата си четка
идването на деня.
***
Детето проверяваше домашните, наказваше, изпитваше. Възрастните не внимават.
Правят контролни и получават двойки.
Мястото им не е в училище.
Облаци
Красиви облаци
забучени с иглички по небето, искам да ви сваля
и ви подредя по рафтовете си вкъщи.
Деца от моя град,
ще ви завия с тези
пухкави одеялца,
през зимата,
когато е студено.

Своя красив автопортрет Кирила нарисува с помощта на преподавателя си по изобразително изкуство в ОУ „А. Г. – Коджакафалията“ Николай Петров.