под игото

Главата “Представлението” от романа “Под игото”

“Представлението” е XVII глава от първа част на романа „Под игото“. Описва епизод от културния живот на обществото в Бяла черква – представлението „Многострадална Геновева“.

В центъра е темата за първите театрални представления у нас, но зад нея прозира голямата тема за целия роман „Под игото“ – националното осъзнаване на българския народ.

Градчето Бяла черква с нетърпение очаква културното събитие, което дава възможност на жителите му да се откъснат поне за малко от еднообразието на делника и да се докоснат до чудния свят на изкуството. Пиесата „Многострадална Геновева“ е добре позната на всички сълзлива история, но отговаря на вкусовете на тогавашното общество.

Театралното изкуство през Възраждането не е професионално, а самодейно. Ролите се разпределят между жителите на града, а сцената е в местното училище.

По време на спектакъла публиката с вълнение следи всичко случващо се на сцената, дори често се намесва, не правейки разлика между изкуство и действителност.

Финалната любовна песен от пиесата спонтанно преминава в бунтовна, а бъдещият апостол Каблешков излиза на сцената и запява. Пее цялата публика, обхваната от възторг и ентусиазъм. Това запяване е наречено от Огнянов „лудост“, но в епохата на робство „лудостта“ е знак за смелост и непримиримост в името на свободата.

ancient-greece

Древногръцки богове

Първо поколение

Древните гърци вярвали, че в началото съществува само вечният и безграничен Хаос. Целият свят и безсмъртните богове произлизат от него.

Хаос

Гея

Тартар

Ерос

Ереб

Нюкта

Уран

Планини

Понт

Етер

Хемера

Второ поколение (титани)

Гея и Уран създават чудовищата циклопи, великаните, както и титаните – второто поколение богове.

Титанът Кронос въстава срещу баща си Уран, побеждава го и се възцарява над света. Тогава започва Златният век – най-ранната и щастлива епоха в историята на хората и боговете. Няма войни, няма престъпления и убийства, нещастия, беди и болести. Хората живеят заедно с боговете.

Койос

Океан

Хиперион

Тея

Мнемозина

Тетида

Темида

Криос

Феба

Япет

Кронос

Рея

Трето поколение (олимпийци)

Кронос е свален от трона от сина си Зевс, който е начело на третото, олимпийското, поколение богове. Настъпва Сребърният век. Зевс създава четирите годишни времена. Хората започват с труд да изкарват прехраната си, да враждуват помежду си, появяват се всички беди, страдания и болести.

Зевс

Хера

Посейдон

Хадес

Деметра

Хестия

Афродита

Хефест

Хермес

Арес

Атина

Аполон

Артемида

odin

Имир, леденият великан

Митът за сътворението в Скандинавската митология разказва за огромна бездна, наречена Хинунгагап. На север и на юг от тази бездна се намират царството на мъглите и царството на огъня. От царството на мъглите се появява извор, от който потичат дванадесет големи реки. Техните ледове се понасят към огненото царство, където се смесват с топящия се лед и му вдъхват живот – това е първото живо същество – великанът Имир.

mit-mitologiq

Мит и митология

От векове около света и човека витаят безброй въпроси, на които дори днес науката не може да даде категорични отговори: как е възникнал светът; как се е появил човекът; кое е добро и кое зло; какъв е смисълът на живота…

Тези въпроси вълнували хората през всички епохи, включително древността,  но за разлика от нас древните хора не разполагали с научни знания. Опитайте се да си представите живота им – без научните достижения и комфорта, който са ни осигурили днес, без училище, без библиотеки, без елементарни научни представи. Как мислите се е чувствал древният човек, когато върху него се изсипвала буря, чувал гръмотевиците и виждал блясъка на светкавиците? Представял си могъщ бог, който излива своя гняв върху хората. Това бил единственият начин, по който можел да си обясни природните явления.  

Митовете са най-древните отговори на всички въпроси за света и човека. Думата „мит“ има гръцки корен и в превод означава „разказ“. Съвкупността от всички митове наричаме митология.

Древните хора вярвали, че всичко около тях се управлява от богове. Бог било слънцето, луната, земята, морето. Представяли си ги като могъщи същества, надарени с изключителни способности.

Освен за богове митовете разказват и за безстрашни герои и изключителните им подвизи. Митичните герои обикновено побеждават чудовища и даряват хората с някакви блага.

Този мироглед или опит да се обясни реалността наричаме митично мислене. Характеризира се с логика, основана на символизма. Върху тази логика впоследствие се е развивало изкуството във всичките му направления. Затова, ако не познаваме добре митовете, не бихме разчели посланията на творците. 

Друга особеност на митовете е начинът на мислене, при който две противоположни неща се разбират като свързани едно с друго: добро-зло; високо-ниско; свещено-обикновено. Наричаме ги опозиционни двойки.

Разберете повече от видеото.

Пърси Джаксон

Кой е Пърси Джаксон?

12-годишният Пърси е хлапе от Ню Йорк, чийто живот е неособено щастлив – не му върви в училище, няма много приятели и постоянно си навлича неприятности. Той осъзнава, че не е като останалите деца, но искрено се старае поне малко да прилича на тях. Всичко в живота на Пърси се променя драстично, когато един ден разбира, че е син на бог и то не на кого да е, а на великия Посейдон, бог на моретата. Оказва се, че безсмъртните богове, герои и чудовища от древногръцката история населяват и съвременния свят.

Рик Риърдън
Рик Риърдън

Пърси узнава, че боговете, които живеят на Олимп, който в днешно време се намира на върха на Емпайър Стейт Билдинг (102-етажен небостъргач, един от символите на Ню Йорк), съжителстват с хората и дори им се раждат нови и нови деца. Истинското име на Пърси е Персей, а неговата учителка по математика се оказва една от трите фурии, наричани още еринии, подчинени на бога на подземното царство Хадес. Неговият любим учител г-н Бранър е всъщност мъдрият кентавър Хирон – получовек-полукон, обучавал най-великите герои от древногръцката митология. Най-добрият му приятел пък е сатирът Гроувър – същество с рога, опашка и копита на козел.

Историята на Пърси Джаксон е разказана от Рик Риърдън, преподавател по история и един от най-успешните писатели в наши дни. Първоначално просто разказвал на сина си своите истории. Синът му го насърчава да напише книга и така се появява „Похитителят на мълнии“.