Бранислав Нушич2

Човекът с най-смешната автобиография

  Роден е през 1864 г. в Белград под името Алкивиад ал Нуша. Той е четвърто дете в многолюдно семейство от влашки произход. Баща му е заможен търговец на зърно, но малко след раждането му се разорява и това принуждава фамилията да се пресели в сръбското градче Смедерево.

  Именно там на 11-годишна възраст е избран за статист в пътуващ театър и получава възможност да гледа безплатно всички представления. Тази първа среща с драматичното изкуство изиграва ключова роля в живота му. По какъв начин – вижте във видето.

Йордан Йовков

Йордан Йовков, среща отблизо

 С мъки, с нещастия е пълен тоя свят, но все пак има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго – любовта между хората

 Леко прегърбен, винаги спретнат и добре облечен, загадъчен, малко тъжен човек с очи, обърнати навътре към себе си, неподатливи на изкушенията на материалния свят.

 Обича цветята и ги познава, често дълго говори за дадено цвете. Обича и децата. Пуши, много пуши, особено в кафенето, където обикновено наблюдава мълчаливо всичко и всички. Така описват големия писател Йордан Йовков неговите съвременници.

 Критиците го наричат „майстор на късия разказ“, познавач на дълбините на човешката душа. Героите му са непредвидими чудаци, мечтатели и човеколюбци, носещи в сърцата си облагородяващата сила на състраданието и милосърдието. И въпреки че не извършват героични подвизи, те успяват да победят бездушието, да помогнат, да дадат надежда – тогава, когато това е най-нужно на другите.

Христо Смирненски-j

Христо Смирненски

„Ний всички сме деца на майката земя,
но чужда е за нас кърмящата ѝ гръд
и в шеметния кръг на земния ни път,
жадувайки лъчи, угасваме в тъма –
ний, бедните деца на майката земя.“
(Откъс от стихотворението „Ний“, Христо Смирненски)

  Наричан „слънчевото дете на българската поезия“, определение, което напълно приляга на жизнерадостния юноша с чиста и артистична душа – Христо Смирненски. Блестящ хуморист и в същото време виртуоз на стиха, непримирим към несправедливостта и човешкото страдание. Отива си твърде млад от света, ненавършил 25 години, но яркото му литературно творчество го превръща в един от най-обичаните български автори.

ПРОИЗХОД

  • Роден е в град Кукуш, Македония, на 17 септември 1898 г. (днес Килкис, Гърция) в семейство с патриотични традиции;
  • Истинското му име е Христо Димитров Измирлиев;
  • По време на Междусъюзническата война Кукуш е опожарен от гръцките войски и населението му е принудено да се спасява в България;
  • След напускането на родния град заедно с останалите бежанци живее в крайна бедност, но въпреки това родителите му държат да се изучи.

бежанец – Човек, който е напуснал родното си място поради преследване, войни, размирици и др. обстоятелства.

ОБРАЗОВАНИЕ

  • Завършва гимназия в родния си Кукуш;
  • В София е записан в Техническото училище, но за да помага на семейството си, работи като разносвач на вестници, продавач и общ работник;
  • Учи във Военното училище (по време на Първата световна война);
  • Напуска училището, защото е отвратен от жестокостта на правителството (юнкерите от Военното училище са хвърлени срещу разбунтувалите се войници по време на Войнишкото въстание);
  • Записва се в Юридическия факултет на Софийския университет (1918).

ЖИТЕЙСКИ ПЪТ

  • Живее и твори в трудния за България период след Освобождението – видял и лично изпитал ужаса на 4 войни;
  • Тежкото материално положение го принуждава да работи непрестанно: като писар, ревизор, репортер, измервач и контрольор, касиер, надничар. Всичко това изостря до крайност неговата социална чувствителност;
  • Откликва на проблемите на своето време като творец.
  • Умира ненавършил 25 г. от туберкулоза.

сатира – Вид литературно произведение, което осъжда остро грозното в живота и у човека, като заостря отрицателното.

ТВОРЧЕСТВО

  • От 1915 г. Христо сътрудничи на хумористични вестници и списания, като се подписва с псевдоним Ведбал. Пише стихотворения и фейлетони, става един от най-обичаните хумористи;
  • През 1917 г. за пръв път се подписва с псевдонима Смирненски, с който остава в класиката на българската литература;
  • През април 1918 г. излиза първата му стохосбирка – „Разнокалибрени въздишки и стихове в проза“, а през 1922 г. и последната приживе – „Да бъде ден!“, в която е включени и стихотворението „Братчетата на Гаврош“;
  • Със стихотворенията си Смирненски откликва на големите проблеми на съвременността – социалната несправедливост и бедността.
Марк Твен

Марк Твен

Наричат го „бащата на американската литература“. Известен е с любовта си към науката и научните изследвания и дори има три свои патентовани изобретения. Първият писател, който използва пишеща машина. Началото и краят на живота му са белязани от Халеевата комета, а автобиографията му излиза 100 г. след смъртта му по изрично негово настояване. Научете повече от видеото:

под игото

Главата “Представлението” от романа “Под игото”

“Представлението” е XVII глава от първа част на романа „Под игото“. Описва епизод от културния живот на обществото в Бяла черква – представлението „Многострадална Геновева“.

В центъра е темата за първите театрални представления у нас, но зад нея прозира голямата тема за целия роман „Под игото“ – националното осъзнаване на българския народ.

Градчето Бяла черква с нетърпение очаква културното събитие, което дава възможност на жителите му да се откъснат поне за малко от еднообразието на делника и да се докоснат до чудния свят на изкуството. Пиесата „Многострадална Геновева“ е добре позната на всички сълзлива история, но отговаря на вкусовете на тогавашното общество.

Театралното изкуство през Възраждането не е професионално, а самодейно. Ролите се разпределят между жителите на града, а сцената е в местното училище.

По време на спектакъла публиката с вълнение следи всичко случващо се на сцената, дори често се намесва, не правейки разлика между изкуство и действителност.

Финалната любовна песен от пиесата спонтанно преминава в бунтовна, а бъдещият апостол Каблешков излиза на сцената и запява. Пее цялата публика, обхваната от възторг и ентусиазъм. Това запяване е наречено от Огнянов „лудост“, но в епохата на робство „лудостта“ е знак за смелост и непримиримост в името на свободата.