photo-1434030216411-0b793f4b4173

Еднородни части

  Две или повече части на изречението са еднородни, ако отговарят на следните условия:

  • изпълняват една и съща синтактична функция в изречението;
  • отговарят на един и същ въпрос;
  • поясняват една и съща дума в изречението по един и същ начин;
  • свързани са съчинително (безсъюзно или със съчинителен съюз).

Ябълките, крушите и прасковите са любимите му плодове.
Висока, стройна девойка се разхождаше в парка.

  Всички части на изречението могат да бъдат еднородни, т.е. да се изразяват със съчинителни словосъчетания. Изключение прави само сказуемото, тъй като всяко сказуемо образува отделно просто изречение.  

ЕДНОРОДНИ ПОДЛОЗИ

  В едно просто изречение два подлога са винаги еднородни, тъй като съотношението между подлог и сказуемо е винаги едно и също. Няма ограничение в броя на еднородните подлози в едно изречение.

Петър, Марин, Милена, Боян и Силвия са отличници.

ЕДНОРОДНИ ДОПЪЛНЕНИЯ

    Преките допълнения в едно просто изречение винаги са еднородни.

Купих си учебници и тетрадки.
Срещнах брат ти и сестра ти.

  Непреките допълнения в едно просто изречение невинаги са еднородни, тъй като могат да отговарят на различни въпроси и да се свързват със сказуемото чрез различни предлози.

Разказах на приятелите си за случката.

  Вижда се, че в това изречение непреките допълнения не са еднородни, тъй като всяко от тях по различен начин пояснява сказуемото.

    Еднородни са непреки допълнения от един и същи тип.

Разказах на приятелите си и на родителите си.

ЕДНОРОДНИ ОБСТОЯТЕЛСТВЕНИ ПОЯСНЕНИЯ

  Обстоятелствените пояснения в едно просто изречение са еднородни само ако са от един и същи вид, т.е. изразяват обстоятелства за място, за време, за начин, за количество или за причина.

Надълго и нашироко обясняваше за покупката си.
Ходих у тях вчера и днес.

ЕДНОРОДНИ ОПРЕДЕЛЕНИЯ

    Най-често в речта се срещат еднородни определения.

  Съгласуваните определения са еднородни само тогава, когато поясняват съществителното име от една и съща страна.

Развълнуваният и притеснен ученик очакваше въпроси.

  Запомнете: Разнородните определения обикновено не могат да сменят местата си и да се свързват със съчинителния съюз „и“.

Купих скъп копринен плат.
Срещнахме се в горещ летен ден.

И той видя богатите чорбаджийски къщи.

Запомнете: Подлогът остава в единствено число, когато към него има еднородни определения. Членуваме всички еднородни определения, когато те поясняват два или повече еднотипни обекта.

Българското и гръцкото правителство се споразумяха.

  Членуваме само първото от еднородните определения, когато те поясняват съществително име, означаващо един обект.

Пухкавата и рунтава котка ме чакаше пред вратата.

Time at school can be really nice

Съюзи

  Съюзът е неизменяема част  на речта, която свързва думи в простото изречение или отделни прости изречения в едно сложно.

  Съюзите са обикновено кратки думи (и, че, ала, но, или, нито, път, та, ту и др. ), но има и производни – образувани от повече от един елемент ( макар че, въпреки че, преди да, освен че, като да и др.)

  Съюзите не могат да бъдат част на изречението, но те имат извънредно важна структурираща роля в него.

Съюзни думи

  В българския език обаче има и съюзни думи. Това са други части на речта, които влизат в роля на съюзи – най-вече относителните и въпросителните местоимения  и някои наречия. Съюзните думи имат синтактична роля в изречението.

Местоимения съюзи

Имах един приятел, който замина за чужбина.

Имах един приятел от детството, когото срещнах неочаквано в Париж.

Наречия съюзи

Срещнахме се в Париж, където и двамата бяхме по работа.

Бяхме на екскурзия в Европа, когато все още можеше да се пътува свободно.

  Разгледайте в таблицата видовете съюзи.

Интерактивна игра за проверка на знанията

Female student taking notes from a book at library. Young asian woman sitting at table doing assignments in college library. Vintage effect style pictures.

Време на глагола

Времето на глагола показва момента на извършване на действието спрямо момента на говорене. Глаголните времена в българския език се разделят на основни и сложни по значение.
Основни глаголни времена 
Означават само отношение на действието към момента на говорене:
– сегашно време – действието се извършва в момента на говорене;
– минало свършено – действието е приключило преди момента на говорене;
– бъдеще време – действието предстои да се извърши след момента на говоренето.
Сложни глаголни времена
Съдържат в значението си допълнителен компонент. Показват отношението на действието или резултата от него към определен минал, настоящ или бъдещ момент. Сложните глаголни времена са:
– минало несвършено – действието е започнало преди момента на говоренето, но не е приключено;
– минало неопределено (сегашно резултативно)–действието е било започнато преди момента на говорене и резултатите от него са налични в момента на говорене;
– минало предварително (минало резултативно) – действието е извършено преди определен минал момент;
– бъдеще в миналото – действието е предстоящо спрямо минал момент.
Глаголните времена разделяме и според начина им на образуване на прости и съставни.
Простите глаголни времена
Състоят се само от една глаголна форма, без спомагателни глаголи и частици:
– сегашно време;
– минало свършено време;
– минало несвършено.
Съставните глаголни времена
Състоят се от една глаголна форма, към която са добавени други глаголни форми или частици:
– бъдеще време;
– минало неопределено;
– минало предварително;
– бъдеще в миналото 

Интерактивна игра за проверка на знанията в 6. клас "Сложни глаголни времена"

4096124

Глагол. Време на глагола

Практически съвети, с които можете лесно да се ориентирате дали времето е минало свършено или несвършено:

1. Запомнете думата „често“, ако можете да я прибавите към глагола и се получава смислен израз, то той е в минало несвършено време.

2. Преобразувайте глагола в 3 л., ед. ч., ако се появи окончание „-ше“, той е в минало несвършено време.

Убедете се, че тези правила работят в следващата игра.

3555644

Причастия

 Причастията съчетават граматически особености и на глагол, и на прилагателно име. Като глаголни форми причастията се характризират по време – сегашни и минали. Като прилагателни имена причастията се изменат по род и число и могат да се членуват.
 В съвременния български език се различават четири вида причастия: