Йордан Йовков, среща отблизо

 С мъки, с нещастия е пълен тоя свят, но все пак има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго – любовта между хората

 Леко прегърбен, винаги спретнат и добре облечен, загадъчен, малко тъжен човек с очи, обърнати навътре към себе си, неподатливи на изкушенията на материалния свят.

 Обича цветята и ги познава, често дълго говори за дадено цвете. Обича и децата. Пуши, много пуши, особено в кафенето, където обикновено наблюдава мълчаливо всичко и всички. Така описват големия писател Йордан Йовков неговите съвременници.

 Критиците го наричат „майстор на късия разказ“, познавач на дълбините на човешката душа. Героите му са непредвидими чудаци, мечтатели и човеколюбци, носещи в сърцата си облагородяващата сила на състраданието и милосърдието. И въпреки че не извършват героични подвизи, те успяват да победят бездушието, да помогнат, да дадат надежда – тогава, когато това е най-нужно на другите.

Оставете коментар