Христо Смирненски

„Ний всички сме деца на майката земя,
но чужда е за нас кърмящата ѝ гръд
и в шеметния кръг на земния ни път,
жадувайки лъчи, угасваме в тъма –
ний, бедните деца на майката земя.“
(Откъс от стихотворението „Ний“, Христо Смирненски)

  Наричан „слънчевото дете на българската поезия“, определение, което напълно приляга на жизнерадостния юноша с чиста и артистична душа – Христо Смирненски. Блестящ хуморист и в същото време виртуоз на стиха, непримирим към несправедливостта и човешкото страдание. Отива си твърде млад от света, ненавършил 25 години, но яркото му литературно творчество го превръща в един от най-обичаните български автори.

ПРОИЗХОД

  • Роден е в град Кукуш, Македония, на 17 септември 1898 г. (днес Килкис, Гърция) в семейство с патриотични традиции;
  • Истинското му име е Христо Димитров Измирлиев;
  • По време на Междусъюзническата война Кукуш е опожарен от гръцките войски и населението му е принудено да се спасява в България;
  • След напускането на родния град заедно с останалите бежанци живее в крайна бедност, но въпреки това родителите му държат да се изучи.

бежанец – Човек, който е напуснал родното си място поради преследване, войни, размирици и др. обстоятелства.

ОБРАЗОВАНИЕ

  • Завършва гимназия в родния си Кукуш;
  • В София е записан в Техническото училище, но за да помага на семейството си, работи като разносвач на вестници, продавач и общ работник;
  • Учи във Военното училище (по време на Първата световна война);
  • Напуска училището, защото е отвратен от жестокостта на правителството (юнкерите от Военното училище са хвърлени срещу разбунтувалите се войници по време на Войнишкото въстание);
  • Записва се в Юридическия факултет на Софийския университет (1918).

ЖИТЕЙСКИ ПЪТ

  • Живее и твори в трудния за България период след Освобождението – видял и лично изпитал ужаса на 4 войни;
  • Тежкото материално положение го принуждава да работи непрестанно: като писар, ревизор, репортер, измервач и контрольор, касиер, надничар. Всичко това изостря до крайност неговата социална чувствителност;
  • Откликва на проблемите на своето време като творец.
  • Умира ненавършил 25 г. от туберкулоза.

сатира – Вид литературно произведение, което осъжда остро грозното в живота и у човека, като заостря отрицателното.

ТВОРЧЕСТВО

  • От 1915 г. Христо сътрудничи на хумористични вестници и списания, като се подписва с псевдоним Ведбал. Пише стихотворения и фейлетони, става един от най-обичаните хумористи;
  • През 1917 г. за пръв път се подписва с псевдонима Смирненски, с който остава в класиката на българската литература;
  • През април 1918 г. излиза първата му стохосбирка – „Разнокалибрени въздишки и стихове в проза“, а през 1922 г. и последната приживе – „Да бъде ден!“, в която е включени и стихотворението „Братчетата на Гаврош“;
  • Със стихотворенията си Смирненски откликва на големите проблеми на съвременността – социалната несправедливост и бедността.

Оставете коментар