Носталгията е копнеж към миналото, обикновено за период или място, с което ни свързват щастливи спомени. Думата е съставна – идва от гръцкото ностос – завръщане в родината, и алгос – болка. Въпреки че има гръцки корен, думата идва от Швейцария. Измислена е през XVII век от студента по медицина Йохан Хофер. С нея той назовал странно заболяване сред швейцарските наемни войници, служещи в чужбина. Симптомите на заболяването включвали умора, безсъние, неравномерно сърцебиене, лошо храносмилане и треска, които били толкова силни, че войниците често трябвало да бъдат демобилизирани.
В началото носталгията била смятана за специфично швейцарско страдание. Но с нарастването на миграцията по света била забелязана в много групи. Оказало се, че всеки, разделен с родното си място за дълго време, бил предразположен към носталгия.
В началото на XX век на нея не се гледало като на неврологично заболяване, а като психично състояние, близко до депресията. Психолозите по това време вярвали, че тя представлява трудност да се откъснеш от детството.
В следващите десетилетия разбирането на носталгията значеително се променило. Въпреки че е сложно емоционално състояние, което може да включва чувства на загуба и тъга, се установило, че обичайно не води до трайни негативни поражения върху психиката. Напротив, споменът за лични смислени и хубави преживявания може да увеличи самочувствието, чувството за принадлежност и мотивацията да се изправим пред предизвикателствата на бъдещето.