svetyt

Светът, който сътворих

Какъв би бил светът, ако беше в ръцете на децата? На този въпрос отговарят днес учениците от пети клас и със сигурност отварят много поводи за размисъл.
За какво мечтаят и къде мечтите им се сблъскват с реалността? Дали в техните разкази се крие бъдещето на реален свят и какво ни вещае то – разберете сами…

Андрея Атанасова

5 А клас, ОУ "А. Г. - Коджакафалията"

Всеки ден се връщам уморена от училище и просто искам да се откъсна за малко от ежедневието и реалния живот, но не е никак лесно.

На десетия ми рожден ден ми подариха един фотоапарат. Първоначално не ми направи впечатление, но един ден ми остана време и реших да снимам нещо навън. Излязох и отидох на оживено място, където беше пълно с хора. Както си снимах, се случи нещо неочаквано – сякаш апаратът прочете мислите ми, че мечтая да се откъсна от реалността.

Изведнъж се пренесох на място, което изглеждаше като рай – имаше толкова много цветя и зеленина, около мен обикаляха свободно зайчета, елени, сърнички и всякакви видове красиви птички, но когато се доближиш до тях, сякаш някакво магнитно поле не ти позволява да ги докоснеш. Но дори само да ги виждам, за мен беше рай.

Реших да се разходя и неусетно стигнах до една тъмна улица. Тръгнах по нея и сякаш попаднах в ад – всичко беше унищожено. 

За разлика от първоначалния рай, в който попаднах, тук имаше хора. Те бяха построили огромни сгради и заводи, от които излизаше мръсотия и дим.

​Изведнъж пред мен изскочи един човек, който ми каза да изтрия всичките си снимки на фотоапарата, защото сниманите хора могат да излязат от него като 3D фигури, които да се превърнат в истински хора и да погубят чудния свят.

Реших, че ако много бързо изляза, ще го спася. Но първо попитах защо намеренията на хората са лоши. Човекът ме погледна и ми каза, че това е модел на реалния свят и много скоро ще се погуби, а обитателите му няма да има къде да отидат и ще превземат красивия свят.

Благодарих му и бързо започнах да мисля как да изляза и като с магия пред мен изскочи един портал. Престраших се, влязох и бях отново в реалния свят.

Осъзнах, че ние хората вредим на света и аз не мога да спра това. Натъжена от глупавите постъпки на човеците, изтрих всички снимки на красивия свят.

Иван Савов

5 Б клас, ОУ "А. Г. - Коджакафалията"

Веднъж, както си вървях по улицата, намерих странни очила. Реших да ги пробвам. Сложих ги и не забелязах нищо интересно, но точно в този миг огладнях. Помислих си за един хубав дюнер със самурайски сос и точно тогава го видях в ръката си. Осъзнах, че очилата материализират това, за което си мисля, и с тяхна помощ мога да създам цял един нов свят.

Първото нещо, което ще изобретя, са шлемове, с които децата ще си научават всички уроци за 5 секунди, защото смятам, че им трябва много повече свободно време за игра.

Следващото нещо, което ще направя, е риба-щраус, защото щраусите са много бързи на сушата, а като добавим и една риба, ще станат много бързи и във водата. Ще можем да ги яздим и да се придвижваме навсякъде бързо.

Ще създам обитателите, като си мисля за по две мои любими неща и ги съчетавам в едно. Например ще съчетая дюнер с куче и ще се получи „дюче“.

С тези очила аз мога да направя света като Fortnite или Overwatch, ще има много различни видове оръжия, сили, костюми и др.

Хората от реалния свят вършат ужасни неща за климата и планетата. Те се избиват помежду си, пускат ядрени бомби, отравят животните и извършат много злини. Искам моят свят да се притече на помощ, искам с тези очила да върна загиналите хора, да махна отровата от животните и да оправя кратерите от всички бомби… да накарам хората да спрат да се бият, да си помагат.

Радослав Иванов

5 Б клас, ОУ "А. Г. - Коджакафалията"

В лятото на 2019 г., докато се разхождах в парка, се натъкнах на странна машина, голяма горе-долу колкото таблет. Веднага щом я взех в ръцете си, разбрах, че това не е обикновен апарат. Започнах да го разглеждам и установих, че с него мога да създам свой собствен свят.

Първото нещо, което реших да създам, бяха големи градове с красиви сгради, в които да живеят хора. Създадох също животни, лунапаркове, аквапаркове и много други атракции. Исках моят свят да бъде много красив и забавен за хората.

Апаратът създаде хората от светлината на слънцето. Те имаха разнообразен външен вид – ниски, високи, светли, тъмни, но въпреки външните различия всички бяха дружелюбни и си помагаха един на друг по всяко време.

Един ден имаше пълнолуние и границите между реалния и новия свят станаха много тънки. Хората от реалния свят не можеха да влизат в новия, но вече можеха да го виждат. Те много завидяха на обитателите му за красотата и хармонията, в която живеят.

В един момент обаче новият свят им помогна да осъзнаят, че сами са си виновни за това как изглежда реалният свят, защото не го пазят и много малка част от тях си помагат един на друг.
Реалният свят е застрашен от собствените си обитатели. Хората всеки ден вършат неща, които застрашават тяхното съществуване. Живелите на новият свят решиха да помогнат на хората да започнат да взимат разумни решения и да спасят сами света си.

Александър Георгиев

5 Б клас, ОУ "А. Г. - Коджакафалията"

Беше вечер, а аз бях при баба. Тя ме помоли да отида на тавана и да й донеса нещо оттам. Веднага се съгласих и тръгнах. Когато се качих, ме обзе малко страх, но трябваше да помогна на баба. Видях един стар гардероб  и реших да го отворя. Учудих се, че вътре имаше някаква машина с много бутони и лампи, които светеха в различни цветове.

Какво ли е това, помисли си аз, когато някакъв глас се чу от нищото.

– Здравей, Алекс! Този апарат е само за добри хора, дава им възможност да сътворят нов свят по свой модел и желание. Не се страхувай – продължаваше да говори гласът.

Набързо се съвзех. Натиснах копчето, на което пишеше „Старт“, и се появи прекрасно място. Синьо небе с бели пухкави облаци, слънце, топлещо земята, птици, пеещи в небето, чист въздух, изпълващ дробовете.

Нима това е възможно, помислих си аз, но се сетих за гласа, който ми казваше какво мога да направя. Тогава се появиха жителите на това място – хора като нас, но ведри, весели, усмихнати, сякаш не ходеха по земята. Правеха всичко с лекота и удоволствие. Навсякъде се усещаше позитивна енергия. Нямаше автомобили, замърсяващи въздуха, заводи, бълващи пушек. Реших, че трябва да ги срещна с хората от моя свят, за да покажат как са постигнали тази хармония и красота.

Осъзнах, че реалният свят е застрашен от собствените си жители. Всеки ден замърсяваме въздуха, водата и почвата. Но вече имах надежда, че новите ми приятели ще ни покажат как да се променим и да опазим нашата планета.

Филип Червеняков

5 Б клас, ОУ "А. Г. - Коджакафалията"

Един ден ми беше много скучно. Намерих приложение, в което мога да създавам мои собствени светове. Можех да създам къщи, мостове, пътища, пещери, планини, реки, замъци и много други неща. Това ставаше с множество команди от телефона или компютъра. Те се изпълняваха в определен порядък, за да се получи конкретно изображение.
Първото нещо, което създадох, беше една огромна крепост. Тя беше изградена от камък. В нея имаше много различни сгради с помещения в тях. Направих всичко това, за да има къде да живеят обитателите на новия свят, които вече планирах да създам.
След това създадох роботи, притежаващи човешки качества. Те можеха да мислят и да изпитват чувства и емоции. Реших такива да са обитателите на моя свят, защото исках творението ми да бъде различно от реалността. Създадох тези роботи с помощта на моето въображение, използвайки всички възможности, които ми даваше приложението, което открих. Тези нови същества на пръв поглед приличаха на хора. Разликата беше, че са метални, с лампички по тях.

Те можеха да се телепортират за части от секундата и да вършат много работа за малко време, без да се изморяват. Всички роботи бяха добри един към друг, обичаха се и си помагаха.
Когато заспах, сънувах как двата свята се срещат. Хора и роботи обитаваха едно и също пространство – реалния свят. Роботите видяха как без да разбират, хората са на път да унищожат природата и съществуването си. Тогава моите метални същества помогнаха на човеците с личен пример. Показаха им какво е живот без омраза, без злини, без завист, без грубо отношение – какъвто беше техният.
По този начин металните роботи помогнаха на хората от плът и кръв да се замислят как да спасят света си, с любов.

Данаил Михов

5 Б клас, ОУ "А. Г. - Коджакафалията"

Прибирах се след училище и в автобуса открих слънчеви очила. Попитах останалите пътници дали са на някого от тях, но никой не отговори положително. Реших да ги взема и да ги покажа на родителите си, те да преценят какво да направят с тях.

Прибрах се у дома, където ме очакваше бележка “Ще закъснеем с татко ти. Оправи се, има вечеря в хладилника. Мама’’. Имаше още час до вечерята и реших да си сложа очилата. Изведнъж всичко се замъгли и изгубих баланс. Не можех да си махна очилата, не можех и да се ориентирам къде съм. След около минута видях бледо сияние, приличащо на планета, около което имаше меню като на компютърен дисплей, където пишеше: “Животни”, “Растения”, “Градове”.

След още малко време вече виждах всичко ясно и осъзнах, че съм в нещо като симулатор, с който можеш да си направиш собствен свят. Реших да започна с растенията, защото са важни за оцеляването на земните твари.

Не знаех как да избера менюто, затова си мърдах главата и ръцете, но не постигах нищо. Накрая извиках “РАСТЕНИЯ” и менюто се смени. Излязоха още неща: “дървета”, “трева”, ”билки”, “цветя”, “храсти”.  За около 2 минути покрих планетата с растителност.

 След това, въпреки че не беше в менюто, извиках “МОРЕТА”, но нищо не се появи. За това пробвах с  “ВОДНИ БАСЕЙНИ” и излезе менюто, което очаквах. Сложих на много места вода като реки, морета, потоци, езера, дори океан. Вече с планета с растителност и морета реших, че времето на животните дошло. Извиках имената на различните видове животни, които поставих на подходящите им места. Животът вече беше факт, обаче липсваха хората. Избрах менюто “Градове” и сътворих големи градове, но в ограничен брой,  за да не пречат на природата. Моите градове имаха много атракции и магазини с безплатни неща, защото избрах всичко да е неограничено. Хората вече не умираха.

Сътворението със слово беше лесно и реших да продължа към външния вид на хората. Създадох леки, красиви официални униформи, които не ограничаваха движението по никакъв начин, а специалните платовете придаваха най-добрата температура на тялото. Моите жители бяха усмихнати, приветливи и честни, решаваха споровете без насилие и се уважаваха помежду си.

Най-сетне си махнах очилата и се навечерях, след което заспах доволен от играта със симулатора. На другия ден в мазето на блока ни открих странна машина и натиснах ръчката до нея. Изведнъж се озовах на различно място. С учудване осъзнах, че това е моят свят. След малко телефонът ми извибрира и видях новината, че реалният свят е погълнат от смог заради експлодирала фабрика за химикали. Направих няколко машини за пътешествия между световете и повиках хората от моята планета да приготвят материали и да построят пречиствателни станции в реалния свят. С тяхна помощ смогът се пречисти и живеенето в реалния свят стана възможно отново. Хората от моя свят обясниха на жителите на Земята да не използват толкова фабрики и да поддържат баланс в промишлената дейност и съхраняват природата.

Оставете коментар