ТЕСТ

 за установяване на знания и умения на учениците от 5. клас 

 След като чифликчията (1) получи всички сведения за мене, той взе една сламка, голяма (2) колкото бастун, и повдигна с нея полите (3) на палтото ми, сякаш мислеше, че те са някаква естествена защитна обвивка, с която ме е надарила природата. После издуха косите ми настрани, за да види лицето ми по-добре, викна помощниците си и ги попита дали някога са виждали такова малко създание като мен.

 Чифликчията вече се беше убедил, че има работа с мислещо същество, той се разприказва, но гласът му пронизваше ушите ми като тътена на воденица. Викайки с всичка сила, аз му отговорих на няколко различни езика. Той често доближаваше ухото си на два метра от мене, но без резултат. Тогава извади от джоба си носната си кърпичка, разстла я на лявата си ръка, която сложи на земята с дланта нагоре, и ми направи знак да стъпя в нея. Това аз сторих лесно, защото дебелината ѝ не беше повече от тридесет сантиметра. От страх да не падна легнах цял върху кърпата. За по-сигурно той ме зави с нея чак до главата и по този начин ме занесе в дома си.

 Беше пладне и един слуга донесе обяд. Имаше само едно ядене с месо, сложено в чиния с диаметър седем метра. След като седнаха, чифликчията ме сложи на масата, висока девет метра. Обзе ме ужасен страх и гледах да бъдат колкото се може по-далеч от ръба, за да не падна. Жената накълца на дребно парче месо, натроши и малко хляб върху една чиния и я постави пред мен. Аз направих нисък поклон, извадих ножа и вилицата си и започнах да ям.

 Домакинът ми направи знак да отида до неговата чиния. Когато вървях през масата, без да искам се препънах в една коричка хляб и се проснах по очи.

Име:
Клас: