Синьо

Автор: Натали Рибарева

6. A клас, ОУ "Александър Георгиев - Коджакафалията"

  Родена съм в планината и буквално съм израснала в гората. Всичките ми най-ранни спомени са свързани със зеления цвят. Всички нюанси на зеленото – най-свежото пролетно зелено, последвано от разхлаждащо лятно тъмнозелено. Спомням си и губещото наситеност зелено през есента и пълната липса на зелено през зимата… Приемах тази природа за единствената съществуваща. Мислех си, че всички я виждат и познават като мен – дете, израснало в планината.

  Разбира се, познавах и морето, но срещата ми с него беше толкова кратка. Познавах го като жадувано пътуване, веднъж или два пъти годишно – плаж, къпане, умора и сън… И разбира се – синьо, разхлаждащо синьо.

  И изведнъж, съвсем неочаквано, синьото стана моят нов заобикалящ цвят. Заселихме се със семейството ми на самия морски бряг. Така започнах да разкривам всички настроения и нюанси на морското синьо.

  Обичам да виждам морето в тъмни тъжни нюанси на сиво-синьото. Тогава ме кара да усещам неговата опасна мощ. Знам, че крие тъмни дълбини, че може шумно да се вълнува. Чувам силния му тътен и това заглушава всички мои мисли. Кара ме да се чувствам свободна. И малка… И малко тъжна, но все пак свободна. И по-смирена…

  Обичам да виждам морето и в неговите светли тюркоазени нюанси Тогава ме приканва да го приближа, да пожелая да се потопя в него. Да му се доверя. Тогава забравям колко опасно може да бъде. И отново се чувствам свободна, и усмихната, и щастлива… Душата ми се рее като вятъра наоколо и ме зарежда с толкова много енергия. Сякаш на този свят няма невъзможни неща. Сякаш всяка моя мечта несъмнено ще се сбъдне някой ден. И аз си намислям някое желание и усещам с всички сетива, че няма как да не се сбъдне: всичко е толкова положително наоколо. Навярно мога да нарека този цвят положително синьо.

  Обичам морето и огледално. Тогава, когато отразява слънцето и е заслепяващо и болезнено дори да се взирам в него. Но е толкова красиво, и блестящо, и ярко… Тогава се чувствам малка и сякаш невидима. Кой би могъл да види друго освен запиляващото хипнотизиращо огледално море…

  Обичам да го виждам и по залез, когато погледът ми се колебае дали да улови топлия нюанс на залязващото слънце или хладното синьо на необятното море. По залез винаги съм малко тъжна: отива си още един ден. Въпреки това винаги се опитвам да запечатам тези красиви цветове. Фотографите наричат това време от деня „златния час“. Те също се опитват да го запечатят в снимки.

  Обичам да виждам морето през нощта. При пълнолуние… Луната е сякаш толкова близо до водата – лунна пътека върху четния вълнист фон. Тогава се отпускам и мечтая на воля. Сякаш сме само аз, морето и луната. И сякаш в цялата Вселена няма никой друг. Тогава е тихо. И спокойно…

Обичам морето така, както винаги съм обичала планината. И двете изваждат толкова различни мои емоции. Карат ме да се чувствам щастлива дори без видима причина.