Почистване на българското море

Автор: Емма Христова

6. Б клас, ОУ "Александър Георгиев - Коджакафалията"

  Една слънчева лятна сутрин група приятели решиха да отидат на хубавото българско море и да се насладят на цялата му красота.

 Когато пристигнаха, те видяха големите пенести вълни, блъскащи се в огромните скали и златистия пясък, блещукащ под слънчевите лъчи. Те опънаха меко зелено одеяло, на което седнаха, за да се насладят на гледката пред тях. Заговориха за любими преживявания и смешни случки от предишни идвания на Българското Черноморие.

– Спомняте ли си, когато играхме с волейболна топка на плиткото и ме опари една медуза! – каза Марго.

-Да, беше много красива. – припомни си Ивана.

  Всички се засмяха и продължиха да си говорят, докато Яна не предложи да играят на ,,Не се сърди човече“. След това играха на ,,Монополи“.

  Когато стана обяд, децата решиха да се разходят по бреговата ивица и да пуснат хвърчило пеперуда. Тя беше огромна, красива, с лилаво-жълти криле и малки бели точици по краищата. Тичаха игриво по горещия пясък, когато забелязаха голямо количество боклуци. Имаше пластмасови чаши, бутилки, хартиени опаковки и какво ли още не. Пет-шест гларуса пристъпваха важно из боклуците и си похапваха хранителни отпадъци. Приятелите останаха потресени от ужасната гледка. Те решиха да купят големи найлонови торбички и да поканят всеки, който срещнаха по пътя, да им помогне да почистят плажа. Когато се върнаха на брега, бяха щастливи да видят колко много хора бяха дошли да им помогнат.

  Разпределиха се на четири групи – всяка група за различен участък от плажа. Първа група се насочи към северния плаж, втората и третата група – към източната и западната част, а четвъртата – към морската ивица. Неусетно минаха няколко часа. Сред шеги и закачки бяха събрали шестдесет торби с боклук, които отнесоха до големите контейнери. Трябваше да направят пет курса. Всички бяха много доволни от тази акция и се разбраха да организират два дена от всеки месец, да се събират и да почистват родното Черноморие – всеки, който имаше свободно време и обичаше морето, щеше да е добре дошъл.

  Всички, които имаха възможност, се разбраха да останат да се насладят на чистия плаж и духовната сила на морето и да спят на палатки там. Те се приготвиха и се настаниха удобно. Гледаха красивия червен залез, който се виждаше зад големите пухкави облаци. Вълните се плискаха леко по скалите, отразяващи залязващото слънце. Така групата заспа, наслаждавайки се на красотата и духовната сила, която може да се усети само на българското море.