Опасният остров

Автор: Ема Ненова

6. Б клас, ОУ "Александър Георгиев - Коджакафалията"

  Вече трета седмица капитан Вен и екипажът му плаваха из бури. Високи вълни заливаха палубата, светкавици пронизваха небето като куршуми. Плаваха и плаваха и не след дълго намериха мистериозно райско кътче, което се появи от нищото по средата на океана.

  Водите бяха гладки като тепсия, слънцето грееше с топлите си лъчи. Екипажът празнуваше. Всички бяха щастливи и безгрижни, имаше ядене и пиене и песни заливаха кораба. Но както винаги в най-хубавите моменти идва нещастието. Някой беше дочул мистериозен напевен шум. Капитан Вен нареди веднага да проверят какво се случва, какъв е този омаен глас. Борди, готвачът, и още няколко моряци тръгнаха, за да издирят гласа. Изведнъж в далечината видяха малък остров. Пясъците му бяха бели като облак, беше отрупан със зеленина. На острова седеше красиво момиче, но не какво да е момиче – тя беше полуриба. Въпреки опасенията на някои по-възрастни моряци, които бяха слушали с години как кораби са били потапяни от мистериозни жени, красиви като богини, капитанът нареди да отидат.

  Пристигнаха на острова, където вече ги чакаха дузина девойки, една от друга по-красиви. Девиците започнаха да пеят и разговарят с моряците, докато капитанът стоеше и наблюдаваше от кораба. Нищо не предвещаваше какво ще се случи. Никой не подозираше колко опасни бяха всъщност тези същества – те бяха сирени.

  Екипажът вече беше на седмото небе и точно тогава сирените показаха своята истинска същност. Дълги остри зъби се появиха на мястото на красивите им усмивки, остри като бръснач нокти проблясваха на пръстите им. Кожата им стана бледа като платно, а очите им изчезнаха. Чудовищата завлякоха един по един всички моряци във водата, оставяйки само кървави петна след себе си.

  Сирените разбиваха кораба, за да стигнат и до капитана. Като по чудо той успя да се спаси. Сам върху останките на своя кораб Вен стоя цяла седмица и половина. Тогава от водата се появи една от красивите девойки. Той се вцепени от ужас, но тя му заговори и успя постепенно да спечели доверието му. Двамата се сприятелиха. Сирената носеше всеки ден храна на капитана и му говореше. Докато една нощ, когато Вен беше дълбоко заспал, тя изплува и го изяде. Така мистериозно целият екипаж изчезна, остана само полуразрушен кораб с тъжно минало.