Морето

Автор: Симеон Стойчев

6. А клас, ОУ "Александър Георгиев - Коджакафалията"

  Катя отиваше с нейните приятелки на море. През цялото време си мислеше колко ще е хубаво: как вълните ще се разбиват на брега, как морето ще е кристално чисто, в него ще плуват малки рибки, а по дъното ще се разхождат рачета. Как топлите лъчи на слънцето ще огрява лицата им, как под краката им ще минават песъчинки, как небето ще е ясно и синьо, без нито едно облаче.  

  Когато пристигнаха, морето наистина беше, както си го представяше тя. Бързаше да влезе във водата, докато приятелките останаха на хавлиите си. Катя се отпусна по гръб и започна да се носи.  

  И така, докато само за миг нещата се обърнаха с главата надолу. Слънцето се скри, черни облаци дойдоха от нищото и закриха небето. Започна да духа силен вятър, вълните се уголемиха. Момичето усети как течението я дърпа навътре. Не можеше да доплува обратно. Крака ѝ се заплете в някаква мрежа, тя се гмурна, за да се отплете. Всичко затихна за няколко секунди…

  Изведнъж се показа от водата и си пое дълбоко дъх, беше се измъкнала от капана.  

  Когато излезе на повърхността, видя, че бурята я няма, все едно никога не я е имало. Така Катя успя да се върне при своите приятелки. 

  След като се прибра у дома, мислеше единствено и само за случката, по-точно за онази мрежа, в която се беше заплела, предположи ,че тя най-вероятно е била изхвърлена. Затова реши, че трябва да направи фондация, която да почиства морето. И след няколко дни решението и се реализира, тя наистина беше събрала доброволци, които да ѝ помагат в доброто дело.