Магичен ден край морето

Автор: Кристина Белчева

6. Б клас, ОУ "Александър Георгиев - Коджакафалията"

   Докато си плувах един топъл летен ден в морето и събирах бели мидички, нещо ме хвана за крака и ме издърпа навътре. Каква изненада – това беше делфин. Той ми даде едно водорасло и ми каза да го изям. Глътнах го и вече дишах под водата. Делфинът Рики ме качи на гърба си и ме заведе на разходка из морското дъно. Толкова беше красиво. Видях риби, каквито никога досега не бях виждала. Имаше много красиви корали в най-различни цветове и шарки.

  След разходката из морското дъно Рики ме заведе на остров „Света Анастасия“ и ми каза, че там пирати са заровили съкровище. Докато го разглеждахме, едно корабче, което развеждаше туристи, мина и аз му помахах. Продължихме да се движим и през това време Рики ми разказваше интересни факти и легенди за Черно море. Каза ми откъде идва името му – черно, защото в него са били най-страшните бури, много моряци губели живота си и кораби потъвали. Според друга легенда, която ми сподели Рики, древни владетели са ходили на морето, защото въздухът имал лечебна сила. Рики разказваше толкова увлекателно, че ме пренесе в един мистичен свят, но реши да продължим разходката и да ме заведе до едно приказно място, на което не е стъпвал човешки крак.

  Пътувахме дълго по морските пенливи вълни и стигнахме до едно подземно кралство, наричаха го  Риболандия. То беше обитавано от различни морски създания: лефер, кефал, паламуд, чернокоп, скариди, сафрид, калкан, морско конче и много други. Медузи се носеха ефирно под водата и разкриваха цялата си красота. От кралството се появи една приказна принцеса делфин на име Перла. Тогава Рики ми каза, че това е неговата сестра. Бях много щастлива и се запознах с принцесата. Много се харесахме. Тя ме разведе из цялото кралство и ми предложи да остана, но тогава се сетих, че трябва да си вървя, защото мама и тати ме чакат на сушата. Не исках да се сбогувам с всичката тази красота, исках да остана, но нямаше как. Принцесата ме изпрати и ми подари красив гердан с бели перли за спомен. Рики ме качи отново на гърба си и по пътя събирахме рапани. Стигнахме до сушата, Рики ми даде рапаните, сбогувахме се и той се изгуби в морето.

  В същия миг аз се събудих и разбрах, че това е бил един вълшебен сън, бях заспала на плажа, слушайки шума на вълните. В ръката си държах нежен гердан от перли. Погледнах замечтано към морето и там няколко делфина танцуваха и скачаха, сякаш се опитваха да привлекат вниманието ми. Сигурна съм, че единият от тях беше Рики.