Обичам те море безкрайно,
за тебе мисля непрестанно и
оглеждайки се в твоята шир –
започвам да мечтая аз безспир.
Дете съм твое море любимо,
с душа на птица, с безброй мечти,
рисуваш ти в сърцето ми картини и
заблестяват отново моите детски очи.
Мидички по пясъка събирам и
мечти във тях откривам, и
сън сънувах. Но сън ли беше?
И с нежни слова ти пак ми шептеше.
Целувка истинска усетих –
морето детето си погали
като истинска майчина милувка –
копнеж за щастие и радост във мене ти разпали.
И наслада е за мен голяма да те виждам
отново и отново, море любимо,
да ме обгръща морската ти пяна,
тъй както ме прегръща мама.
Едно дете обича те безкрайно,
море любимо, море сияйно,
и радвам ти се всеки ден –
благодаря, море, че и ти обичаш мен!