Обичам те море безкрайно,

за тебе мисля непрестанно и

оглеждайки се в твоята шир –

започвам да мечтая аз безспир.

Дете съм твое море любимо,

с  душа на птица, с безброй мечти,

рисуваш ти в сърцето ми картини и

заблестяват отново моите детски очи.

Мидички по пясъка събирам и

мечти във тях откривам, и

сън сънувах. Но сън ли беше?

И с нежни слова ти пак ми шептеше.

Целувка истинска усетих –

морето детето си погали

като истинска майчина милувка –

копнеж за щастие и радост във мене ти разпали.

И наслада е за мен голяма да те виждам

отново и отново, море любимо,

да ме обгръща морската ти пяна,

тъй както ме прегръща мама.

Едно дете обича те безкрайно,

море любимо, море сияйно,

и радвам ти се всеки ден –

благодаря, море, че и ти обичаш мен!